Този блог е удобен, не е като Word, но става. Изненадах се доста като видях четенията, пък и коментара. Единственото, което бих могла да кажа е благодаря и разбира се, че всеки е свободен човек на този свят. Най-вече в мислите си, но това не ни пречи да се борим! Да настояваме да бъдем свободни, да имаме място за изява, за съкровените ни ужасяващо странни мигове.
  Та..днес мисля темата да е "Музика". Ще се опитам да качвам всеки ден по нов пост с нова тема като може да се води и продължение на минали такива. :)
 Музиката за мен е ядрото на щастието и откровението. Без нея не бих била себе си. Някои казват, че харесват да слушат музика, понеже "Кой не харесва?". Е, не е съвсем така, има хора, които не харесват. Дали със специални нужди, дали изолирани необщителни индивиди, които просто не откриват отдушник в това, дали музиканти, на които им е омръзнало.. Музикалната сцена, както и музикалния слух не е за всеки. От малка съм си дрънчала с дайрето, което намерих онзи ден и си сложих горе на рафта, до сметалата, да ми краси и напомня за веселата страна на детството. Никога не съм могла да пея, че съм пяла пяла съм, но всеки ми се присмиваше..познайте как научиха за една песен изпята от мен-от една моя "приятелка". Тя обичаше да си прави бъзици и 12-годишното ми аз беше в потрес и не пожела да пее отново. Въпреки това аз пях за веселба, нали?! Не исках да навредя на никого.. Ха, и все пак няколко месеца по-късно "откъртих" всички с моя бийтбокс! Най-добрия бийтбоксър в класа каза, че се е получило супер, а останалите скандираха "Вики победи Калоян". Може би да, но това бе едно от многото ми дребни хобита, никога не смятах да стигам далеч с нещо като бийтбокс. Но пък с музика.. Освен любовта към тананикането, може би от 10 годишна имах първите си "прохождания" в танците-главно покрай училищни тържества. Докато на 8 си бях "Либре сооой", на 13 моите опити с танците зачестиха, вече към хип-хопа добавих и шъфъл. Беше мега яко! Най-вече защото знаех, че като съм сама вкъщи и избера момент, в който няма кой да ме разсейва, бях бомба! От тогава до сега го правя. Това си е моя фитнес, стречинга и дългите разходки допринасят, но ако няколко дена не правя нищо и с докаже, че не съм се спъвала никъде (в момента е изключение, защото паднах на леда дни след друго падане..виновни са съседите! Дори не бе на стълбите, а пред самата врата!), предпочитам да си танцувам. Веднъж се реших да ида на уроци по "хаус денс"..ъ, освен, че беше в някакво отдалечено мазе, беше си напрягащо!
 Още щом влязох усетих приятната обстановка и душевния мир, бийта, който ме зареждаше, лицата, които не познавах, но изглеждаха близки, дори за първи път да танцуват заедно. Хип-хоп ритъма, примесен с приличаш на рапър господин, който хем ги водеше, хем си пускаше и по малко фрийстайл. Тогава наистина ми се усили желанието да пробвам. Все пак, като започнах..някъде по средата на всичко, след десетина, двайсет минути се чувствах изморена, най-вече объркана. Това да следя стъпки не е моето. Заобиколена от богатите слаби деца..знаех, че мястото ми не е там. Имах чувството, че всеки гледаш отстрани ми се смее и чака да напусна. Да не говорим за интериора..нищо не може да се открие, предполагаемите съблекални бяха някъде скрити и не вярвам да са били на голямо пространство. Главното вътре бе рецепцията, касата, както искайте го наречете, където една мила жена, която в последствие видях, че е доста известна танцьорка, записва новите. Другото са неудобните столове барбарон, две маси и дансинга, който за сметка на това е голям и може да събере три малки групи. Работата е там, че да, навън или от въздуха астмата ми някак ще се отключи, или просто ще се стресирам и това в последствие ще повлияе и на изпълнението ми. Е, поне не паднах, нали!!! Това чакайте, ах вие!!
 След онзи случай продължавах отново с моето, но и също толкова важно хоби-миксирането. Не знам дали сте запознати, но работата на един диджей е много, много трудна, особено ако няма добро оборудване. Мисля, че от забелязаното от вас се досещате, че и това мое хоби не е сериозно, поне не и като при други-да ида на курс, да купя сто неща, свързани с хобито, да взема сертификат.. че бих искала това да стане, да, бих..даже си мисля за курс по свирене на укулеле. Аз миксирам онлайн, т.е. намирам програма, която да върши работа за точните песни и..го правя! Има си филтри, има неща, които трябва да се предвидят, дори съм записвала в училище значението на някои.. Предпочитам миксове и ремикси..и едитове съм правела, т.е. да преправя ремикс. Имам нещо като bootleg, което е като по-широко обхващаща промяна. Все пак все още не ми се плаща за някоя програма или "ексклузивни" ефекти в нея..то по-добре да си взема пулт! Последния микс, който качих се намира в Amuse и ме е много яд за това. Нямах вече безплатно място в Саундклауда, не ми се получи и на другия профил незнайно защо..и така. Може пък да опитам със Screen Recording и направо по социалните.
 Друга моя история, свързана с музика..о, да! Фестивалите. Обожавам ги! Обожавам да ида някъде, където има качествена музика, храна, друг вид забавление, например крафт продукти или йога. Запалена съм по диджейски концерти, но явно знаете, че в България никога няма да дойде ей така някой известен. Имах честта да видя Енрике Иглесиас, Армин ван Бюрън и Фед Лю Гранд, но всичко останало си беше бг паплач или някой американски познат на софийски диджей (подгряващи). Жалко, че не бях на DmV & LM, мисля, че и Hardwell имаше концерт тук..абе много са идвали, ама все като съм била малка. Имани бе в Благоевград..много странни, но и заслужаващи си дестинации избират за добри артисти..Бях на Франкофолис там, когато беше Kendji Girac и Morandi. Кенджи винаги съм обичала, стила му на пеене е много различен, един такъв поп но и народен. Има и нещо джазово и денс в него. Жалко, че не успях за LP, тя си ми е също любима. Нежния й оригинален глас те кара да затанцуваш бавно и мелодично!
 Ако тази корона свърши по-скоро с удоволствие бих откривала още събития и местности..странно, но започна да ми харесва да пътувам и опознавам нови неща. Култури не все още..един ден ще ида и в чужбина, спокойно. Познати вече ни викат с приятеля ми! Ще има кога, няма да бързаме.
 Нека сега аз да ви почовъркам...
 -Имате ли любим изпълнител/ка? -Бихте ли отишли на парти догодина? (Ако мерките позволяват)
 -Срещали ли сте се с известен и получихте ли автограф от него?
 -Кои дрехи смятате подходящи за фестивал?
 -Ако сте с група приятели и пияни, бихте ли танцували на Моцарт, или пък Гери-Никол? За сега няма да има нови постове. Instagram: _melodicpoem_6